нахлупел

Речник на българския език

1. нахлупел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

нахлупел е производна форма на нахлупя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. нахлупел — мин. деят. несв. прич. м. р.

нахлупел е производна форма на нахлупя (мин. деят. несв. прич. м. р.).