нахлупвал

Речник на българския език

1. нахлупвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

нахлупвал е производна форма на нахлупвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. нахлупвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

нахлупвал е производна форма на нахлупвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. нахлупвал — мин. деят. св. прич. м. р.

нахлупвал е производна форма на нахлупвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. нахлупвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

нахлупвал е производна форма на нахлупвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).