нахлуел

Речник на българския език

1. нахлуел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

нахлуел е производна форма на нахлуя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. нахлуел — мин. деят. несв. прич. м. р.

нахлуел е производна форма на нахлуя (мин. деят. несв. прич. м. р.).