нахитрял

Речник на българския език

1. нахитрял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

нахитрял е производна форма на нахитрея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. нахитрял — мин. деят. св. прич. м. р.

нахитрял е производна форма на нахитрея (мин. деят. св. прич. м. р.).