нахитрели

Речник на българския език

1. нахитрели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

нахитрели е производна форма на нахитрея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. нахитрели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

нахитрели е производна форма на нахитрея (мин. деят. св. прич. мн. ч.).