нахитреело

Речник на българския език

1. нахитреело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

нахитреело е производна форма на нахитрея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. нахитреело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

нахитреело е производна форма на нахитрея (мин. деят. несв. прич. ср. р.).