нахитреел

Речник на българския език

1. нахитреел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

нахитреел е производна форма на нахитрея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. нахитреел — мин. деят. несв. прич. м. р.

нахитреел е производна форма на нахитрея (мин. деят. несв. прич. м. р.).