нахилвахте

Речник на българския език

1. нахилвахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

нахилвахте е производна форма на нахилвам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. нахилвахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

нахилвахте е производна форма на нахилвам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).