нахилвало

Речник на българския език

1. нахилвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

нахилвало е производна форма на нахилвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. нахилвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

нахилвало е производна форма на нахилвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. нахилвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

нахилвало е производна форма на нахилвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. нахилвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

нахилвало е производна форма на нахилвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).