нахилвал

Речник на българския език

1. нахилвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

нахилвал е производна форма на нахилвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. нахилвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

нахилвал е производна форма на нахилвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. нахилвал — мин. деят. св. прич. м. р.

нахилвал е производна форма на нахилвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. нахилвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

нахилвал е производна форма на нахилвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).