нахендрил

Речник на българския език

1. нахендрил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

нахендрил е производна форма на нахендря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. нахендрил — мин. деят. св. прич. м. р.

нахендрил е производна форма на нахендря (мин. деят. св. прич. м. р.).