нахендрел

Речник на българския език

1. нахендрел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

нахендрел е производна форма на нахендря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. нахендрел — мин. деят. несв. прич. м. р.

нахендрел е производна форма на нахендря (мин. деят. несв. прич. м. р.).