нахвърлял си

Речник на българския език

1. нахвърлял си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

нахвърлял си е производна форма на нахвърлям (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. нахвърлял си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

нахвърлял си е производна форма на нахвърлям (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. нахвърлял си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

нахвърлял си е производна форма на нахвърлям (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).