нахвърляло

Речник на българския език

1. нахвърляло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

нахвърляло е производна форма на нахвърлям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. нахвърляло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

нахвърляло е производна форма на нахвърлям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. нахвърляло — мин. деят. св. прич. ср. р.

нахвърляло е производна форма на нахвърлям (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. нахвърляло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

нахвърляло е производна форма на нахвърлям (мин. деят. несв. прич. ср. р.).