нахвърлял

Речник на българския език

1. нахвърлял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

нахвърлял е производна форма на нахвърлям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. нахвърлял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

нахвърлял е производна форма на нахвърлям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. нахвърлял — мин. деят. св. прич. м. р.

нахвърлял е производна форма на нахвърлям (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. нахвърлял — мин. деят. несв. прич. м. р.

нахвърлял е производна форма на нахвърлям (мин. деят. несв. прич. м. р.).