нахващал

Речник на българския език

1. нахващал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

нахващал е производна форма на нахващам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. нахващал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

нахващал е производна форма на нахващам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. нахващал — мин. деят. св. прич. м. р.

нахващал е производна форма на нахващам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. нахващал — мин. деят. несв. прич. м. р.

нахващал е производна форма на нахващам (мин. деят. несв. прич. м. р.).