нахапете

Речник на българския език

1. нахапете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

нахапете е производна форма на нахапя (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. нахапете — повелително наклонение, мн. ч.

нахапете е производна форма на нахапя (повелително наклонение, мн. ч.).