нахалствало

Речник на българския език

1. нахалствало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

нахалствало е производна форма на нахалствам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. нахалствало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

нахалствало е производна форма на нахалствам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. нахалствало — мин. деят. св. прич. ср. р.

нахалствало е производна форма на нахалствам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. нахалствало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

нахалствало е производна форма на нахалствам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).