нахалствали

Речник на българския език

1. нахалствали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

нахалствали е производна форма на нахалствам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. нахалствали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

нахалствали е производна форма на нахалствам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. нахалствали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

нахалствали е производна форма на нахалствам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. нахалствали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

нахалствали е производна форма на нахалствам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).