нахалствал

Речник на българския език

1. нахалствал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

нахалствал е производна форма на нахалствам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. нахалствал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

нахалствал е производна форма на нахалствам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. нахалствал — мин. деят. св. прич. м. р.

нахалствал е производна форма на нахалствам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. нахалствал — мин. деят. несв. прич. м. р.

нахалствал е производна форма на нахалствам (мин. деят. несв. прич. м. р.).