нахалничило е

Речник на българския език

1. нахалничило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

нахалничило е е производна форма на нахалнича (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. нахалничило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

нахалничило е е производна форма на нахалнича (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).