нафирка

Речник на българския език

1. нафирка — сег. вр., 3 л., ед. ч.

нафирка е производна форма на нафиркам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. нафирка — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

нафирка е производна форма на нафиркам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. нафирка — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

нафирка е производна форма на нафиркам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).