наумяваха

Речник на българския език

1. наумяваха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

наумяваха е производна форма на наумявам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. наумяваха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

наумяваха е производна форма на наумявам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).