наумявал съм

Речник на българския език

1. наумявал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

наумявал съм е производна форма на наумявам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. наумявал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

наумявал съм е производна форма на наумявам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. наумявал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

наумявал съм е производна форма на наумявам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).