наумявал е

Речник на българския език

1. наумявал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

наумявал е е производна форма на наумявам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. наумявал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

наумявал е е производна форма на наумявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. наумявал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

наумявал е е производна форма на наумявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).