наумявало съм

Речник на българския език

1. наумявало съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

наумявало съм е производна форма на наумявам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

2. наумявало съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

наумявало съм е производна форма на наумявам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

3. наумявало съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

наумявало съм е производна форма на наумявам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).