наумявало си

Речник на българския език

1. наумявало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

наумявало си е производна форма на наумявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. наумявало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

наумявало си е производна форма на наумявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. наумявало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

наумявало си е производна форма на наумявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).