наумявала

Речник на българския език

1. наумявала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

наумявала е производна форма на наумявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. наумявала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

наумявала е производна форма на наумявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. наумявала — мин. деят. св. прич. ж. р.

наумявала е производна форма на наумявам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. наумявала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

наумявала е производна форма на наумявам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).