наумявал

Речник на българския език

1. наумявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

наумявал е производна форма на наумявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. наумявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

наумявал е производна форма на наумявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. наумявал — мин. деят. св. прич. м. р.

наумявал е производна форма на наумявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. наумявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

наумявал е производна форма на наумявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).