наумява

Речник на българския език

1. наумява — сег. вр., 3 л., ед. ч.

наумява е производна форма на наумявам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. наумява — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

наумява е производна форма на наумявам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. наумява — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

наумява е производна форма на наумявам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).