наумуваха

Речник на българския език

1. наумуваха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

наумуваха е производна форма на наумувам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. наумуваха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

наумуваха е производна форма на наумувам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).