наумувал съм

Речник на българския език

1. наумувал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

наумувал съм е производна форма на наумувам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. наумувал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

наумувал съм е производна форма на наумувам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. наумувал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

наумувал съм е производна форма на наумувам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).