наумувал си

Речник на българския език

1. наумувал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

наумувал си е производна форма на наумувам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. наумувал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

наумувал си е производна форма на наумувам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. наумувал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

наумувал си е производна форма на наумувам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).