наумувал е

Речник на българския език

1. наумувал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

наумувал е е производна форма на наумувам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. наумувал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

наумувал е е производна форма на наумувам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. наумувал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

наумувал е е производна форма на наумувам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).