науловило

Речник на българския език

1. науловило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

науловило е производна форма на науловя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. науловило — мин. деят. св. прич. ср. р.

науловило е производна форма на науловя (мин. деят. св. прич. ср. р.).