науловила

Речник на българския език

1. науловила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

науловила е производна форма на науловя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. науловила — мин. деят. св. прич. ж. р.

науловила е производна форма на науловя (мин. деят. св. прич. ж. р.).