науловил

Речник на българския език

1. науловил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

науловил е производна форма на науловя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. науловил — мин. деят. св. прич. м. р.

науловил е производна форма на науловя (мин. деят. св. прич. м. р.).