наулавяло

Речник на българския език

1. наулавяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

наулавяло е производна форма на наулавям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. наулавяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

наулавяло е производна форма на наулавям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. наулавяло — мин. деят. св. прич. ср. р.

наулавяло е производна форма на наулавям (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. наулавяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

наулавяло е производна форма на наулавям (мин. деят. несв. прич. ср. р.).