натъчете

Речник на българския език

1. натъчете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

натъчете е производна форма на натъка (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. натъчете — повелително наклонение, мн. ч.

натъчете е производна форма на натъка (повелително наклонение, мн. ч.).