натъчало

Речник на българския език

1. натъчало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

натъчало е производна форма на натъка (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. натъчало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

натъчало е производна форма на натъка (мин. деят. несв. прич. ср. р.).