натъркваха

Речник на българския език

1. натъркваха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

натъркваха е производна форма на натърквам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. натъркваха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

натъркваха е производна форма на натърквам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).