натърквало

Речник на българския език

1. натърквало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

натърквало е производна форма на натърквам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. натърквало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

натърквало е производна форма на натърквам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. натърквало — мин. деят. св. прич. ср. р.

натърквало е производна форма на натърквам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. натърквало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

натърквало е производна форма на натърквам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).