натъркалял

Речник на българския език

1. натъркалял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

натъркалял е производна форма на натъркалям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. натъркалял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

натъркалял е производна форма на натъркалям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. натъркалял — мин. деят. св. прич. м. р.

натъркалял е производна форма на натъркалям (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. натъркалял — мин. деят. несв. прич. м. р.

натъркалял е производна форма на натъркалям (мин. деят. несв. прич. м. р.).