натъпчете

Речник на българския език

1. натъпчете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

натъпчете е производна форма на натъпча (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. натъпчете — повелително наклонение, мн. ч.

натъпчете е производна форма на натъпча (повелително наклонение, мн. ч.).