натуряло

Речник на българския език

1. натуряло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

натуряло е производна форма на натурям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. натуряло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

натуряло е производна форма на натурям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. натуряло — мин. деят. св. прич. ср. р.

натуряло е производна форма на натурям (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. натуряло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

натуряло е производна форма на натурям (мин. деят. несв. прич. ср. р.).