натупало

Речник на българския език

1. натупало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

натупало е производна форма на натупам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. натупало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

натупало е производна форма на натупам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. натупало — мин. деят. св. прич. ср. р.

натупало е производна форма на натупам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. натупало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

натупало е производна форма на натупам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).