натръшквало

Речник на българския език

1. натръшквало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

натръшквало е производна форма на натръшквам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. натръшквало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

натръшквало е производна форма на натръшквам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. натръшквало — мин. деят. св. прич. ср. р.

натръшквало е производна форма на натръшквам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. натръшквало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

натръшквало е производна форма на натръшквам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).