натръшкал

Речник на българския език

1. натръшкал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

натръшкал е производна форма на натръшкам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. натръшкал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

натръшкал е производна форма на натръшкам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. натръшкал — мин. деят. св. прич. м. р.

натръшкал е производна форма на натръшкам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. натръшкал — мин. деят. несв. прич. м. р.

натръшкал е производна форма на натръшкам (мин. деят. несв. прич. м. р.).