натръсквал

Речник на българския език

1. натръсквал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

натръсквал е производна форма на натръсквам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. натръсквал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

натръсквал е производна форма на натръсквам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. натръсквал — мин. деят. св. прич. м. р.

натръсквал е производна форма на натръсквам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. натръсквал — мин. деят. несв. прич. м. р.

натръсквал е производна форма на натръсквам (мин. деят. несв. прич. м. р.).