натруфил съм

Речник на българския език

1. натруфил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

натруфил съм е производна форма на натруфя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. натруфил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

натруфил съм е производна форма на натруфя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).